27 янв. 2008 г., 12:22

Кръст

1.1K 0 4
 

С какво заслужих този кръст -

да бъда и трева, и пръст,

и ствол, корона и листа,

да съм здравето и болестта.

Да бъда опора,

да не страдам,

да не споря,

да бъда оптимизъм,

но никога умора.

И какво сега да сторя,

когато съм човек

съвсем обикновен,

с много търение

от Бога надарен,

но не идеален

и съвсем не съвършен.

Но... няма как -

ще продължа да бъда бряг

и с любов вълните

ще посрещам,

докато не ме погълне

водата отсреща.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люска Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех...българка!
    Прегръщам те!
  • Ех...Люска...!
    с обич за теб, мила и сродна душа.
  • Поздрави!
    Интересно и изстрадано!
    Хареса ми!
  • ще продължа да бъда бряг
    и с любов вълните
    ще посрещам,
    докато не ме погълне
    водата отсреща.


    !!! Или не намериш и ти бряг!!!
    Поздрави, хареса ми!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....