27 янв. 2008 г., 12:22

Кръст

1.1K 0 4
 

С какво заслужих този кръст -

да бъда и трева, и пръст,

и ствол, корона и листа,

да съм здравето и болестта.

Да бъда опора,

да не страдам,

да не споря,

да бъда оптимизъм,

но никога умора.

И какво сега да сторя,

когато съм човек

съвсем обикновен,

с много търение

от Бога надарен,

но не идеален

и съвсем не съвършен.

Но... няма как -

ще продължа да бъда бряг

и с любов вълните

ще посрещам,

докато не ме погълне

водата отсреща.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люска Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех...българка!
    Прегръщам те!
  • Ех...Люска...!
    с обич за теб, мила и сродна душа.
  • Поздрави!
    Интересно и изстрадано!
    Хареса ми!
  • ще продължа да бъда бряг
    и с любов вълните
    ще посрещам,
    докато не ме погълне
    водата отсреща.


    !!! Или не намериш и ти бряг!!!
    Поздрави, хареса ми!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...