С какво заслужих този кръст -
да бъда и трева, и пръст,
и ствол, корона и листа,
да съм здравето и болестта.
Да бъда опора,
да не страдам,
да не споря,
да бъда оптимизъм,
но никога умора.
И какво сега да сторя,
когато съм човек
съвсем обикновен,
с много търение
от Бога надарен,
но не идеален
и съвсем не съвършен.
Но... няма как -
ще продължа да бъда бряг
и с любов вълните
ще посрещам,
докато не ме погълне
водата отсреща.
© Люска Петрова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
