С какво заслужих този кръст -
да бъда и трева, и пръст,
и ствол, корона и листа,
да съм здравето и болестта.
Да бъда опора,
да не страдам,
да не споря,
да бъда оптимизъм,
но никога умора.
И какво сега да сторя,
когато съм човек
съвсем обикновен,
с много търение
от Бога надарен,
но не идеален
и съвсем не съвършен.
Но... няма как -
ще продължа да бъда бряг
и с любов вълните
ще посрещам,
докато не ме погълне
водата отсреща.
© Люска Петрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
