С какво заслужих този кръст -
да бъда и трева, и пръст,
и ствол, корона и листа,
да съм здравето и болестта.
Да бъда опора,
да не страдам,
да не споря,
да бъда оптимизъм,
но никога умора.
И какво сега да сторя,
когато съм човек
съвсем обикновен,
с много търение
от Бога надарен,
но не идеален
и съвсем не съвършен.
Но... няма как -
ще продължа да бъда бряг
и с любов вълните
ще посрещам,
докато не ме погълне
водата отсреща.
© Люска Петрова Всички права запазени
Прегръщам те!