5 нояб. 2009 г., 12:48

Кръстопът

1.6K 0 6

Изчакай! Не ме докосвай още.

Почакай малко да порасна.

На границата се намирам точно

между детето и жената.

 

Не съм готова, остави ме.

Сама ще те потърся скоро.

Ще викам тихо твойто име,

смирено ще те гледам, кротко.

 

Тогава чак ръката ми хвани,

ти приласкай ме с думи нежни.

Едва тогава докосни ме,

сбъдни безбройните копнежи.

 

Но още рано е, прости ми.

На кръстопът намирам се сега –

като жена желая да те имам,

но и да играя с теб…

Да сме деца!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Последната Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...