5 нояб. 2009 г., 12:48

Кръстопът

1.6K 0 6

Изчакай! Не ме докосвай още.

Почакай малко да порасна.

На границата се намирам точно

между детето и жената.

 

Не съм готова, остави ме.

Сама ще те потърся скоро.

Ще викам тихо твойто име,

смирено ще те гледам, кротко.

 

Тогава чак ръката ми хвани,

ти приласкай ме с думи нежни.

Едва тогава докосни ме,

сбъдни безбройните копнежи.

 

Но още рано е, прости ми.

На кръстопът намирам се сега –

като жена желая да те имам,

но и да играя с теб…

Да сме деца!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Последната Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...