Изчакай! Не ме докосвай още.
Почакай малко да порасна.
На границата се намирам точно
между детето и жената.
Не съм готова, остави ме.
Сама ще те потърся скоро.
Ще викам тихо твойто име,
смирено ще те гледам, кротко.
Тогава чак ръката ми хвани,
ти приласкай ме с думи нежни.
Едва тогава докосни ме,
сбъдни безбройните копнежи.
Но още рано е, прости ми.
На кръстопът намирам се сега –
като жена желая да те имам,
но и да играя с теб…
Да сме деца!
© Последната Всички права запазени