5.11.2009 г., 12:48

Кръстопът

1.6K 0 6

Изчакай! Не ме докосвай още.

Почакай малко да порасна.

На границата се намирам точно

между детето и жената.

 

Не съм готова, остави ме.

Сама ще те потърся скоро.

Ще викам тихо твойто име,

смирено ще те гледам, кротко.

 

Тогава чак ръката ми хвани,

ти приласкай ме с думи нежни.

Едва тогава докосни ме,

сбъдни безбройните копнежи.

 

Но още рано е, прости ми.

На кръстопът намирам се сега –

като жена желая да те имам,

но и да играя с теб…

Да сме деца!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Последната Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...