Изчакай! Не ме докосвай още.
Почакай малко да порасна.
На границата се намирам точно
между детето и жената.
Не съм готова, остави ме.
Сама ще те потърся скоро.
Ще викам тихо твойто име,
смирено ще те гледам, кротко.
Тогава чак ръката ми хвани,
ти приласкай ме с думи нежни.
Едва тогава докосни ме,
сбъдни безбройните копнежи.
Но още рано е, прости ми.
На кръстопът намирам се сега –
като жена желая да те имам,
но и да играя с теб…
Да сме деца!
© Последната All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
