Изчакай! Не ме докосвай още.
Почакай малко да порасна.
На границата се намирам точно
между детето и жената.
Не съм готова, остави ме.
Сама ще те потърся скоро.
Ще викам тихо твойто име,
смирено ще те гледам, кротко.
Тогава чак ръката ми хвани,
ти приласкай ме с думи нежни.
Едва тогава докосни ме,
сбъдни безбройните копнежи.
Но още рано е, прости ми.
На кръстопът намирам се сега –
като жена желая да те имам,
но и да играя с теб…
Да сме деца!
© Последната All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
