Аз мълча
но моят глас ридае,
изправен пред кръстопът…
от едната стана обич
и от другата, пак обич.
Кой път да поема, не зная,
възможно ли е две души
да обичаш,
а поносимо ли е да избираш…
печелиш едно, губиш друго,
ах, как не искам да губя…
но не избера ли,
пак ще загубя.
Аз мълча,
но моят глас ридае,
изправен пред кръстопът.
© Петър Петров Все права защищены