gera (Гера Гера)
25 134
21 сент. 2007 г., 10:06

КРЪСТОПЪТ  

  Поэзия
687 0 5
 

Ръб на пропаст, полет сломен.

Ти си половин човек без мен.

Крила, прекършени от любовта.

Политам с тях към бездна-самота.

Тъга навява спомен за вълшебство.

Желание несподелено... още нещо.

Обидена сълза, сърце от диамант.

Ръце протегнати, да обичаш е талант.

Живот жесток, секунда, две.

Не става от парче сърце.

Не рови във пепелта!

Изгорена е погубена душа.

Дали ще можеш да летиш?

Опитай! От какво се боиш?

След полет покосен,

не страдай даже ден за мен!

Пречупени крила и падаща звезда,

вечен кръговрат, вода и отново съм сама!

Гладко водно огледало и тъга,

устни шепнещи: - Ела! Ела, моя болка и мечта!


(редакция по Рикардо Дакар)

© Гера Гера Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??