gera (Гера Гера)
25 134
Sep 21, 2007, 10:06 AM

КРЪСТОПЪТ  

  Poetry
648 0 5
 

Ръб на пропаст, полет сломен.

Ти си половин човек без мен.

Крила, прекършени от любовта.

Политам с тях към бездна-самота.

Тъга навява спомен за вълшебство.

Желание несподелено... още нещо.

Обидена сълза, сърце от диамант.

Ръце протегнати, да обичаш е талант.

Живот жесток, секунда, две.

Не става от парче сърце.

Не рови във пепелта!

Изгорена е погубена душа.

Дали ще можеш да летиш?

Опитай! От какво се боиш?

След полет покосен,

не страдай даже ден за мен!

Пречупени крила и падаща звезда,

вечен кръговрат, вода и отново съм сама!

Гладко водно огледало и тъга,

устни шепнещи: - Ела! Ела, моя болка и мечта!


(редакция по Рикардо Дакар)

© Гера Гера All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??