КРЪСТОПЪТ
Ръб на пропаст, полет сломен.
Ти си половин човек без мен.
Крила, прекършени от любовта.
Политам с тях към бездна-самота.
Тъга навява спомен за вълшебство.
Желание несподелено... още нещо.
Обидена сълза, сърце от диамант.
Ръце протегнати, да обичаш е талант.
Живот жесток, секунда, две.
Не става от парче сърце.
Не рови във пепелта!
Изгорена е погубена душа.
Дали ще можеш да летиш?
Опитай! От какво се боиш?
След полет покосен,
не страдай даже ден за мен!
Пречупени крила и падаща звезда,
вечен кръговрат, вода и отново съм сама!
Гладко водно огледало и тъга,
устни шепнещи: - Ела! Ела, моя болка и мечта!
(редакция по Рикардо Дакар)
© Гера Гера All rights reserved.
