Кръстопът

5 мар. 2007 г., 09:27

Поэзия

466 0 0

Търся, търся и не намирам,
не виждам път, но не спирам,
виждам и не виждам, но не разбирам.
Има ли смисъл да спирам
тогава, когато пътят покрит е с лъжи,
тогава, когато мостът е просто илюзия
и пропастта над мене виси,
и чувствата са поглед без визия,
и наоколо всичко без огън гори,
и наоколо са само празни души -
пътници без лице, като мен,
пътници, гонещи всеки ден.
Погледнеш ли там, ще видиш нищо,
заслушаш ли се там, ще чуеш нищо,
нищо, но изпълнено с толкова много
и съдържащо толкова малко.
Нищо по пътя към бездна
и бездна, обичаща нищо...
ако някой от там излезне,
ще обича той всичко.

Кръстопът

Свързани произведения

Комментарии

Предложения