5 мар. 2007 г., 09:27

Кръстопът

581 0 0
Търся, търся и не намирам,
не виждам път, но не спирам,
виждам и не виждам, но не разбирам.
Има ли смисъл да спирам
тогава, когато пътят покрит е с лъжи,
тогава, когато мостът е просто илюзия
и пропастта над мене виси,
и чувствата са поглед без визия,
и наоколо всичко без огън гори,
и наоколо са само празни души -
пътници без лице, като мен,
пътници, гонещи всеки ден.
Погледнеш ли там, ще видиш нищо,
заслушаш ли се там, ще чуеш нищо,
нищо, но изпълнено с толкова много
и съдържащо толкова малко.
Нищо по пътя към бездна
и бездна, обичаща нищо...
ако някой от там излезне,
ще обича той всичко.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...