5 мар. 2007 г., 09:27

Кръстопът

578 0 0
Търся, търся и не намирам,
не виждам път, но не спирам,
виждам и не виждам, но не разбирам.
Има ли смисъл да спирам
тогава, когато пътят покрит е с лъжи,
тогава, когато мостът е просто илюзия
и пропастта над мене виси,
и чувствата са поглед без визия,
и наоколо всичко без огън гори,
и наоколо са само празни души -
пътници без лице, като мен,
пътници, гонещи всеки ден.
Погледнеш ли там, ще видиш нищо,
заслушаш ли се там, ще чуеш нищо,
нищо, но изпълнено с толкова много
и съдържащо толкова малко.
Нищо по пътя към бездна
и бездна, обичаща нищо...
ако някой от там излезне,
ще обича той всичко.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...