Mar 5, 2007, 9:27 AM

Кръстопът

  Poetry
577 0 0
Търся, търся и не намирам,
не виждам път, но не спирам,
виждам и не виждам, но не разбирам.
Има ли смисъл да спирам
тогава, когато пътят покрит е с лъжи,
тогава, когато мостът е просто илюзия
и пропастта над мене виси,
и чувствата са поглед без визия,
и наоколо всичко без огън гори,
и наоколо са само празни души -
пътници без лице, като мен,
пътници, гонещи всеки ден.
Погледнеш ли там, ще видиш нищо,
заслушаш ли се там, ще чуеш нищо,
нищо, но изпълнено с толкова много
и съдържащо толкова малко.
Нищо по пътя към бездна
и бездна, обичаща нищо...
ако някой от там излезне,
ще обича той всичко.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...