11 нояб. 2008 г., 22:15

Кръстопътнице...

1K 0 13
 

 

Кръстопътнице...

 

 

 

Кръстопътнице, родино моя, ти - България,

горда, от хиляди  пенливи избори скроена.

Ти дом рожден си  днес на мен, на стария,

и с не един и два прекрасни спомени споена.

 

 

Кръстопът, на богове, на рицари, на хули,

с достойнство и кръвта на хилядите устояла,

една ли буря през вековете теб те брули,

но никога  възхода свой за  миг не спряла,

 

днес пръснала чедата свои, немили по света,

земице моя, бащина обична, ти, дом рожден,

пребъднала през хиляди изстрадани лета,

днес бродя по света и нося те отново в мен.

 

Кръстопътнице,  родино моя,  ти -  България.

 

 

           ЕТ МАЧИБО  -  2008 г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно, патриоте! Поздрави за патриотизма!
  • Прекрасна е родината ни!Аз успях да се заредя 20 дни.Прекрасен е и стихът ти!Поздрави сърдечни приятелю!!!
  • Благодаря Ани - любовта и родината винаги са по една!
  • !!!
    Обичам родолюбивите стихове!
    Имаш силна прегръдка от мен!
  • Никол, аз съм си тук, надявам се да си остана тук, но когато излизах за пръв път усещането беше такова все едно откъсваха нещо от мен. Не искам д а си мисля какво им е на тези които са навън по нужда. За които родината са техните близки , деца , любими , но те са извън родината за да им дадат някакъв шанс на тях.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...