11.11.2008 г., 22:15

Кръстопътнице...

1K 0 13
 

 

Кръстопътнице...

 

 

 

Кръстопътнице, родино моя, ти - България,

горда, от хиляди  пенливи избори скроена.

Ти дом рожден си  днес на мен, на стария,

и с не един и два прекрасни спомени споена.

 

 

Кръстопът, на богове, на рицари, на хули,

с достойнство и кръвта на хилядите устояла,

една ли буря през вековете теб те брули,

но никога  възхода свой за  миг не спряла,

 

днес пръснала чедата свои, немили по света,

земице моя, бащина обична, ти, дом рожден,

пребъднала през хиляди изстрадани лета,

днес бродя по света и нося те отново в мен.

 

Кръстопътнице,  родино моя,  ти -  България.

 

 

           ЕТ МАЧИБО  -  2008 г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно, патриоте! Поздрави за патриотизма!
  • Прекрасна е родината ни!Аз успях да се заредя 20 дни.Прекрасен е и стихът ти!Поздрави сърдечни приятелю!!!
  • Благодаря Ани - любовта и родината винаги са по една!
  • !!!
    Обичам родолюбивите стихове!
    Имаш силна прегръдка от мен!
  • Никол, аз съм си тук, надявам се да си остана тук, но когато излизах за пръв път усещането беше такова все едно откъсваха нещо от мен. Не искам д а си мисля какво им е на тези които са навън по нужда. За които родината са техните близки , деца , любими , но те са извън родината за да им дадат някакъв шанс на тях.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...