В началото...
Тръгнах към теб,
посрещна ме със искреност.
След това искреността
бе потъпкана от гордостта.
Моята отстъпи пред
ласката на любовта...
Влюбила се бях в искреността.

Гордостта ти постави зад
решетки нежността.
Не сексът е искреността.
Това е любовта.
На твоята, гордостта
сложи черни очила.
Дразниш се, когато
потискам чувствеността.
Ти самият си
чистач на чувствата.

Не ти ли беше по-лесно някога...?
Гледайки през любовта...
Заслуша се на "аз-ът"във речта,
захвърли емоцията зад гърба.
Призовавах само са себе си болката,
незабравяйки искреността.

Вървяхме по различни пътища.

Не съм лунатичка,
това е моята вяра истинска.
Пред теб не се оправдавам.
Това съм АЗ, не си ли разбрал.
няма какво да доказвам!


                         М. 12.07.07