9 ago 2007, 13:29

Кръстовище на истини

  Poesía
820 0 0
В началото...
Тръгнах към теб,
посрещна ме със искреност.
След това искреността
бе потъпкана от гордостта.
Моята отстъпи пред
ласката на любовта...
Влюбила се бях в искреността.

Гордостта ти постави зад
решетки нежността.
Не сексът е искреността.
Това е любовта.
На твоята, гордостта
сложи черни очила.
Дразниш се, когато
потискам чувствеността.
Ти самият си
чистач на чувствата.

Не ти ли беше по-лесно някога...?
Гледайки през любовта...
Заслуша се на "аз-ът"във речта,
захвърли емоцията зад гърба.
Призовавах само са себе си болката,
незабравяйки искреността.

Вървяхме по различни пътища.

Не съм лунатичка,
това е моята вяра истинска.
Пред теб не се оправдавам.
Това съм АЗ, не си ли разбрал.
няма какво да доказвам!


                         М. 12.07.07

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малина Арнаудова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...