Aug 9, 2007, 1:29 PM

Кръстовище на истини

  Poetry
821 0 0
В началото...
Тръгнах към теб,
посрещна ме със искреност.
След това искреността
бе потъпкана от гордостта.
Моята отстъпи пред
ласката на любовта...
Влюбила се бях в искреността.

Гордостта ти постави зад
решетки нежността.
Не сексът е искреността.
Това е любовта.
На твоята, гордостта
сложи черни очила.
Дразниш се, когато
потискам чувствеността.
Ти самият си
чистач на чувствата.

Не ти ли беше по-лесно някога...?
Гледайки през любовта...
Заслуша се на "аз-ът"във речта,
захвърли емоцията зад гърба.
Призовавах само са себе си болката,
незабравяйки искреността.

Вървяхме по различни пътища.

Не съм лунатичка,
това е моята вяра истинска.
Пред теб не се оправдавам.
Това съм АЗ, не си ли разбрал.
няма какво да доказвам!


                         М. 12.07.07

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малина Арнаудова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...