Aug 9, 2007, 1:29 PM

Кръстовище на истини

  Poetry
828 0 0
В началото...
Тръгнах към теб,
посрещна ме със искреност.
След това искреността
бе потъпкана от гордостта.
Моята отстъпи пред
ласката на любовта...
Влюбила се бях в искреността.

Гордостта ти постави зад
решетки нежността.
Не сексът е искреността.
Това е любовта.
На твоята, гордостта
сложи черни очила.
Дразниш се, когато
потискам чувствеността.
Ти самият си
чистач на чувствата.

Не ти ли беше по-лесно някога...?
Гледайки през любовта...
Заслуша се на "аз-ът"във речта,
захвърли емоцията зад гърба.
Призовавах само са себе си болката,
незабравяйки искреността.

Вървяхме по различни пътища.

Не съм лунатичка,
това е моята вяра истинска.
Пред теб не се оправдавам.
Това съм АЗ, не си ли разбрал.
няма какво да доказвам!


                         М. 12.07.07

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малина Арнаудова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....