Кръв и злоба
Със пръсти стисках тръните до кръв,
пищях като побеснял към черната Луна,
с ръце разкъсвайки изгнилите цветя.
Аз жив уж бях,
но вътре в себе си умрях.
Прокрадват се последни капки кръв
през стиснатата шепа,
дъждът отнася всичко - спомени, мечти на прах.
Живея, изчезнал сред скръб и злоба,
за нищо никого не моля -
надвесва се над мен яда.
Не искам прошка, нито милост -
през мрака минах сам,
а вътре в мен е всичко гнило -
затънал в поквара, аз не виждам любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калоян Лазаров Все права защищены
