Със пръсти стисках тръните до кръв,
пищях като побеснял към черната Луна,
с ръце разкъсвайки изгнилите цветя.
Аз жив уж бях,
но вътре в себе си умрях.
Прокрадват се последни капки кръв
през стиснатата шепа,
дъждът отнася всичко - спомени, мечти на прах.
Живея, изчезнал сред скръб и злоба,
за нищо никого не моля -
надвесва се над мен яда.
Не искам прошка, нито милост - ...