fullclip1220 (Калоян Лазаров)
6 1
Jun 14, 2010, 12:15 AM

Кръв и злоба 

  Poetry » Love
680 0 2

Със пръсти стисках тръните до кръв,
пищях като побеснял към черната Луна,
с ръце разкъсвайки изгнилите цветя.
Аз жив уж бях,
но вътре в себе си умрях.
Прокрадват се последни капки кръв
през стиснатата шепа,
дъждът отнася всичко - спомени, мечти на прах.
Живея, изчезнал сред скръб и злоба,
за нищо никого не моля -
надвесва се над мен яда.
Не искам прошка, нито милост -
през мрака минах сам,
а вътре в мен е всичко гнило -
затънал в поквара, аз не виждам любовта.

© Калоян Лазаров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??