И сенките попиха
във очите ù,
и слънцето залезе
през деня,
тя няма нищо –
даже себе си,
бездушните душата
ù ограбиха.
.............................
И кръв разцъфна в
светлината, а някога
разцъфваше дъга.
Посветено на... болката, която се е загнездила в зеленото на очите, която се крие в крайчеца на устните и ги държи сключени в мълчание, в тъга, но никога в усмивка. Болката...
© Истинска Все права защищены