Sep 1, 2009, 11:57 AM

Кръв вместо дъга

  Poetry
964 0 7

Кръв вместо дъга

 

И сенките попиха

 

във очите ù,

 

и слънцето залезе

 

през деня,

 

тя няма нищо –

 

даже себе си,

 

бездушните душата

 

ù ограбиха.

 

.............................

 

И кръв разцъфна в

 

светлината, а някога

 

разцъфваше дъга.

 

 

Посветено на... болката, която се е загнездила в зеленото на очите, която се крие в крайчеца на устните и ги държи сключени в мълчание, в тъга, но никога в усмивка. Болката...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Истинска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ей,и това ми хареса!
  • И от болката разцъфва дъга. Понякога е по-красива!
    Прегръдка от сърце!
  • Радвам се от сърце,че ви е харесал стиха ми.

    Болката, също както Радостта и Любовта, заслужава стих. Тя също е част от всекидневието, мислите, чувствата.Надявам се само да са по-малко думите посветени на нея.

    Благодаря, че прочетохте!
  • Значи...
    На мен много ми хареса.
    Болката незаслужава такова красиво написано произведение или каквото и да е било да бъде посветено на нея.
  • ...това болка е само.
    (за кой непозната?)
    Дето винаги късно си тръгва.
    Но дълго ли се помни тя,
    щом Господ ни е пратил радоста
    като лечител...?

    Хареса ми!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...