12 нояб. 2011 г., 22:23

Кръвоврат

800 0 16

Опитвам се лаишки да се справя

с поредната игра на сложни чувства.

По правилата, знам, ще се удавя - 

това съм го превърнала в изкуство.

 

Уроците от вчера, ненаучени,

със лакът зад гърба си гузно бутам.

Аз просто искам днес да ми се случи

онази тръпка, пареща и луда,

 

която в дни на тих покой и леност

като порой внезапен изненадва.

И да усещам как кръвта ми сменя

посоката си - тръгва наобратно,

 

забравила за земна гравитация,

за атомен строеж и анатомия,

единствено подвластна на страстта си

към трупане на следващия спомен.

 

Усетя ли, че тръпката ми липсва,

ще знам - кръвта ми все още е млада.

И всяко неортодоксално плисване

ще бъде като чакана награда.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...