12 nov 2011, 22:23

Кръвоврат

  Poesía
801 0 16

Опитвам се лаишки да се справя

с поредната игра на сложни чувства.

По правилата, знам, ще се удавя - 

това съм го превърнала в изкуство.

 

Уроците от вчера, ненаучени,

със лакът зад гърба си гузно бутам.

Аз просто искам днес да ми се случи

онази тръпка, пареща и луда,

 

която в дни на тих покой и леност

като порой внезапен изненадва.

И да усещам как кръвта ми сменя

посоката си - тръгва наобратно,

 

забравила за земна гравитация,

за атомен строеж и анатомия,

единствено подвластна на страстта си

към трупане на следващия спомен.

 

Усетя ли, че тръпката ми липсва,

ще знам - кръвта ми все още е млада.

И всяко неортодоксално плисване

ще бъде като чакана награда.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...