12 nov 2011, 22:23

Кръвоврат

  Poesía
802 0 16

Опитвам се лаишки да се справя

с поредната игра на сложни чувства.

По правилата, знам, ще се удавя - 

това съм го превърнала в изкуство.

 

Уроците от вчера, ненаучени,

със лакът зад гърба си гузно бутам.

Аз просто искам днес да ми се случи

онази тръпка, пареща и луда,

 

която в дни на тих покой и леност

като порой внезапен изненадва.

И да усещам как кръвта ми сменя

посоката си - тръгва наобратно,

 

забравила за земна гравитация,

за атомен строеж и анатомия,

единствено подвластна на страстта си

към трупане на следващия спомен.

 

Усетя ли, че тръпката ми липсва,

ще знам - кръвта ми все още е млада.

И всяко неортодоксално плисване

ще бъде като чакана награда.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...