zelenaradost (Милена Френкева)
394 5061
15 янв. 2022 г., 20:21  

Кучешка история 

  Поэзия
208 1 4

Не е мъгла, а малко сиво куче,

оглежда се и чака обич сякаш,

от слънчев лъч се учи как се суче,

без мляко, сух е, в мрака после кляка.

 

Самотно е и сякаш чака някой,

озърта се, навежда се, поглежда

дали ще срещне пак случайна ласка,

от скуката нарежда си надежда.

 

А после плисва, капки – едри хапки

отгоре капят, падат – изненада,

нахранват го за кратко, но е сладко

и утешено без досада сяда.

 

А после към нощта - колибка припка

и на кравай се свива, и заспива,

луна сънува - в плитко златна рибка,

и цъфнало небе - красива слива.

 

Щом утрото пристига, го настига,

до изгрев скача близо и го близва,

и става с цвят на розов риган, мига

от щастие, в лъч без сива риза влиза.

 

 

© Милена Френкева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??