Кучешка история
Не е мъгла, а малко сиво куче,
оглежда се и чака обич сякаш,
от слънчев лъч се учи как се суче,
без мляко, сух е, в мрака после кляка.
Самотно е и сякаш чака някой,
озърта се, навежда се, поглежда
дали ще срещне пак случайна ласка,
от скуката нарежда си надежда.
А после плисва, капки – едри хапки
отгоре капят, падат – изненада,
нахранват го за кратко, но е сладко
и утешено без досада сяда.
А после към нощта - колибка припка
и на кравай се свива, и заспива,
луна сънува - в плитко златна рибка,
и цъфнало небе - красива слива.
Щом утрото пристига, го настига,
до изгрев скача близо и го близва,
и става с цвят на розов риган, мига
от щастие, в лъч без сива риза влиза.
© Милена Френкева All rights reserved.
