Скиташ безкрайно сама –
топли очи те прозряха,
щом си на мойта врата,
виж– светлинките огряха.
С погледа си набери
китка от мойта градина.
Името си споменѝ,
с в е т л о да стане сред зима.
Не да крадеш си дошла,
гледам те без да залая,
но не увесвай глава,
вишният пътя ти знае. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.