6 февр. 2021 г., 18:36  

Кучешки нюх

506 3 7

Скиташ безкрайно сама –

топли очи те прозряха,

щом си на мойта врата,

виж– светлинките огряха.

 

С погледа си набери  

китка от мойта градина.

Името си споменѝ,

с в е т л о да стане сред зима.

 

Не да крадеш си дошла,

гледам те без да залая,

но не увесвай глава,

вишният пътя ти знае.

 

Днес те ориса с тъга,

скоро ще пееш ти в рима,

кучешките теглила

свършват и цел обозрима

 

делника в празник върти,

чакай щастлива развръзка.

Стъпвай по звездни черти,

следвай душата си дръзка.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оценявам високо мнението ти, di_t !
    Чета те отново с голям интерес! 🌝
  • Хубав стих!
  • И аз не пропускам да те чета, Силве, оригинални хрумвания имаш и една топлота, много успокояваща след ежедневния стрес. Радвам се, когато ме посетиш.
  • Прави ми впечатление, че в стиховете ти почти няма предлози, което си е майсторство, не знам как го правиш. Отделно, архаичните думи(говоря като цяло в поезията ти) са богатство - придават различен цвят в стихотворението и мога да позная стила ти с лекота. Чета с удоволствие. Поздрави.
  • Прозряла си, че е лично преживяно, Иржи.
    Бяхме от двете страни на оградата, нямаше опасност, но такива мъдри очи и необичайно мъдро поведение не можех да оставя без отговор. Понякога е много вълнуващо да посрещнеш имения си ден на улицата с някоя непозната, изпратена ти уж случайно, душа. Но случайни събития, както знаем, няма. ☺
    А дори си мислех, че не съм почитателка на кучетата, Марко. Как се променяме с времето.🙄

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....