svetlitschka (Светличка)
61 594

6 feb 2021, 18:36 2022-01-03T08:50:10+02:00

Кучешки нюх

Poesía

508 3 7

Скиташ безкрайно сама –

топли очи те прозряха,

щом си на мойта врата,

виж– светлинките огряха.

С погледа си набери

китка от мойта градина.

Името си споменѝ,

с в е т л о да стане сред зима.

Не да крадеш си дошла,

гледам те без да залая,

но не увесвай глава,

вишният пътя ти знае.

Днес те ориса с тъга,

скоро ще пееш ти в рима,

кучешките теглила

свършват и цел обозрима

делника в празник върти,

чакай щастлива развръзка.

Стъпвай по звездни черти,

следвай душата си дръзка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

svetlitschka (Светличка)

Оценявам високо мнението ти, di_t !
Чета те отново с голям интерес! 🌝

2021-02-11T11:05:05+02:00
di_t

Хубав стих!

2021-02-09T17:26:32+02:00
svetlitschka (Светличка)

И аз не пропускам да те чета, Силве, оригинални хрумвания имаш и една топлота, много успокояваща след ежедневния стрес. Радвам се, когато ме посетиш.

2021-02-09T15:51:24+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Прави ми впечатление, че в стиховете ти почти няма предлози, което си е майсторство, не знам как го правиш. Отделно, архаичните думи(говоря като цяло в поезията ти) са богатство - придават различен цвят в стихотворението и мога да позная стила ти с лекота. Чета с удоволствие. Поздрави.

2021-02-09T13:53:42+02:00
svetlitschka (Светличка)

Прозряла си, че е лично преживяно, Иржи.
Бяхме от двете страни на оградата, нямаше опасност, но такива мъдри очи и необичайно мъдро поведение не можех да оставя без отговор. Понякога е много вълнуващо да посрещнеш имения си ден на улицата с някоя непозната, изпратена ти уж случайно, душа. Но случайни събития, както знаем, няма. ☺
А дори си мислех, че не съм почитателка на кучетата, Марко. Как се променяме с времето.🙄

2021-02-08T09:12:19+02:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0