6.02.2021 г., 18:36 ч.
Кучешки нюх
Скиташ безкрайно сама –
топли очи те прозряха,
щом си на мойта врата,
виж– светлинките огряха.
С погледа си набери
китка от мойта градина.
Името си споменѝ,
с в е т л о да стане сред зима.
Не да крадеш си дошла,
гледам те без да залая,
но не увесвай глава,
вишният пътя ти знае.
Днес те ориса с тъга,
скоро ще пееш ти в рима,
кучешките теглила
свършват и цел обозрима
делника в празник върти,
чакай щастлива развръзка.
Стъпвай по звездни черти,
следвай душата си дръзка.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубав стих!
-
И аз не пропускам да те чета, Силве, оригинални хрумвания имаш и една топлота, много успокояваща след ежедневния стрес. Радвам се, когато ме посетиш.
-
Прави ми впечатление, че в стиховете ти почти няма предлози, което си е майсторство, не знам как го правиш. Отделно, архаичните думи(говоря като цяло в поезията ти) са богатство - придават различен цвят в стихотворението и мога да позная стила ти с лекота. Чета с удоволствие. Поздрави.
-
Прозряла си, че е лично преживяно, Иржи.
Бяхме от двете страни на оградата, нямаше опасност, но такива мъдри очи и необичайно мъдро поведение не можех да оставя без отговор. Понякога е много вълнуващо да посрещнеш имения си ден на улицата с някоя непозната, изпратена ти уж случайно, душа. Но случайни събития, както знаем, няма. ☺
А дори си мислех, че не съм почитателка на кучетата, Марко. Как се променяме с времето.🙄 -
А такива като мен очакват да ги нападнат, а не да съчувстват....Фобия! Но ти, Светличка си попаднала на куче, което има нюх и те разбира!
-
Има кучета, които не хапят а съчувстват на хората.
Харесах идеята и изпълнението !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Чета те отново с голям интерес! 🌝