Скиташ безкрайно сама –
топли очи те прозряха,
щом си на мойта врата,
виж– светлинките огряха.
С погледа си набери
китка от мойта градина.
Името си споменѝ,
с в е т л о да стане сред зима.
Не да крадеш си дошла,
гледам те без да залая,
но не увесвай глава,
вишният пътя ти знае.
Днес те ориса с тъга,
скоро ще пееш ти в рима,
кучешките теглила
свършват и цел обозрима
делника в празник върти,
чакай щастлива развръзка.
Стъпвай по звездни черти,
следвай душата си дръзка.
© Светличка All rights reserved.
Чета те отново с голям интерес! 🌝