Feb 6, 2021, 6:36 PM  

Кучешки нюх

  Poetry
505 3 7

Скиташ безкрайно сама –

топли очи те прозряха,

щом си на мойта врата,

виж– светлинките огряха.

 

С погледа си набери  

китка от мойта градина.

Името си споменѝ,

с в е т л о да стане сред зима.

 

Не да крадеш си дошла,

гледам те без да залая,

но не увесвай глава,

вишният пътя ти знае.

 

Днес те ориса с тъга,

скоро ще пееш ти в рима,

кучешките теглила

свършват и цел обозрима

 

делника в празник върти,

чакай щастлива развръзка.

Стъпвай по звездни черти,

следвай душата си дръзка.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оценявам високо мнението ти, di_t !
    Чета те отново с голям интерес! 🌝
  • Хубав стих!
  • И аз не пропускам да те чета, Силве, оригинални хрумвания имаш и една топлота, много успокояваща след ежедневния стрес. Радвам се, когато ме посетиш.
  • Прави ми впечатление, че в стиховете ти почти няма предлози, което си е майсторство, не знам как го правиш. Отделно, архаичните думи(говоря като цяло в поезията ти) са богатство - придават различен цвят в стихотворението и мога да позная стила ти с лекота. Чета с удоволствие. Поздрави.
  • Прозряла си, че е лично преживяно, Иржи.
    Бяхме от двете страни на оградата, нямаше опасност, но такива мъдри очи и необичайно мъдро поведение не можех да оставя без отговор. Понякога е много вълнуващо да посрещнеш имения си ден на улицата с някоя непозната, изпратена ти уж случайно, душа. Но случайни събития, както знаем, няма. ☺
    А дори си мислех, че не съм почитателка на кучетата, Марко. Как се променяме с времето.🙄

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...