14 янв. 2021 г., 07:18

Кучето ми изяде заглавието

969 0 1

Изморен съм от излишна мисъл,

повтаряща се в моята глава.

Може да изглеждам адски кисел

и най-вероятно е баш така.

 

Забавно е да се изтезавам

с хипотетични ситуации,

срещу себе си да се състезавам

за липсващи овации.

 

Не мисля, че не трябва да мисля,

просто да продължавам да пиша.

Мислите си няма да изчистя,

а ще изпиша ненужната киша.

 

Не помня вкуса на тъгата,

изгубях я някъде надълбоко

в празните недра на главата,

където е тъй кухо и широко.

 

Заплетен в мрежа от простотия

в четири измерения безкрайни,

поливам уютната си пустиня

и отглеждам миражи омайни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "в празните недра на главата,
    където е тъй кухо и широко."

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...