5 нояб. 2009 г., 21:44

Кучка 

  Поэзия
762 0 2

От днес ще бъда кучка -
дълго като такава ме третира...
Ще изтръгна всичко човечно -
нали идеалът ти никога не ще покрия.

Ще скъсам мемоарите ни -
грижливо попълвани от мен.
Ще зачеркна спомените  ни
ти не ги обикна - бяха си само за мен.

Ще те заключя в килера,
където дълго биеше сърцето ми.
И ще уволня портиера -
ежедневно допускащ те в нощте ми.

Обещавам да залича всички снимки,
неоценени останаха от теб.
И да зашия в душата образуваните бримки.
Нека всеки миг в миналото с теб - да е проклет.

Егоист никога не съм била,
но да съм себе си сили вече не откривам.
Когато ми докажеш каква е моята вина,
ще те обичам, ще откажа любовта си да презирам.

С житейски уроци спря да ме наказваш.
И за миг, само за миг... се почувствах значима.
Дълго летях и пак ти днес ме приземяваш.
Нелепо, но да те забравя разстоянието днес ще е причина.

© Веселина Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотен стих Хареса ми,понякога се налага да сме кучки,но не се променяй като цяло-никой не заслужава да изневеряваш себе си
  • Не си заслужава, заради мъж да станеш кучка.... Колкото и тривиално да звучи- бъди себе си, не изневерявай на себе си...
Предложения
: ??:??