Кучка
От днес ще бъда кучка -
дълго като такава ме третира...
Ще изтръгна всичко човечно -
нали идеалът ти никога не ще покрия.
Ще скъсам мемоарите ни -
грижливо попълвани от мен.
Ще зачеркна спомените ни
ти не ги обикна - бяха си само за мен.
Ще те заключя в килера,
където дълго биеше сърцето ми.
И ще уволня портиера -
ежедневно допускащ те в нощте ми.
Обещавам да залича всички снимки,
неоценени останаха от теб.
И да зашия в душата образуваните бримки.
Нека всеки миг в миналото с теб - да е проклет.
Егоист никога не съм била,
но да съм себе си сили вече не откривам.
Когато ми докажеш каква е моята вина,
ще те обичам, ще откажа любовта си да презирам.
С житейски уроци спря да ме наказваш.
И за миг, само за миг... се почувствах значима.
Дълго летях и пак ти днес ме приземяваш.
Нелепо, но да те забравя разстоянието днес ще е причина.
© Веселина Костадинова All rights reserved.
Хареса ми,понякога се налага да сме кучки,но не се променяй като цяло-никой не заслужава да изневеряваш себе си
