28 дек. 2008 г., 21:19

Кукер

893 0 5

                КУКЕР

Живея с детска магия,

зад кукерска маска скрит.

Искам страха да надвия.

Надеждата е моят щит.

Мисли звънят като чан.

И гоня, и удрям злото.

От лудост не съм обладан,

но се свързах с доброто.

Звънят в мене мисли-чанове.

Аз плача. Маската се смее отново.

Умират несбъднати блянове.

… Крилете ми, защо са в окови?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • зазвъняха ...мислите ти чанове...много хубав стих, Мимчик!
  • Хареса ми стиха ти
    (;
  • Да ти кажа ли...
    Ключа е закачен, там горе вляво, ама е отвътре, за да не се вижда от всеки... Усмивки!
  • Въобще работата свършена по този стих е доста "пестелива"
    първо болезнената нужда от ритъм го изсмуква.
    Второ,поне по 1-2 думи още могат да се напластят за да се усети ритъма,защото аз въобще не го усещам.Въобще.
  • Предполагам,много хора се питат това,но истината е,че оковите понякога сами си ги слагаме. Хубав стих,поздравления .

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...