28 dic 2008, 21:19

Кукер 

  Poesía
699 0 5

                КУКЕР

Живея с детска магия,

зад кукерска маска скрит.

Искам страха да надвия.

Надеждата е моят щит.

Мисли звънят като чан.

И гоня, и удрям злото.

От лудост не съм обладан,

но се свързах с доброто.

Звънят в мене мисли-чанове.

Аз плача. Маската се смее отново.

Умират несбъднати блянове.

… Крилете ми, защо са в окови?

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • зазвъняха ...мислите ти чанове...много хубав стих, Мимчик!
  • Хареса ми стиха ти
    (;
  • Да ти кажа ли...
    Ключа е закачен, там горе вляво, ама е отвътре, за да не се вижда от всеки... Усмивки!
  • Въобще работата свършена по този стих е доста "пестелива"
    първо болезнената нужда от ритъм го изсмуква.
    Второ,поне по 1-2 думи още могат да се напластят за да се усети ритъма,защото аз въобще не го усещам.Въобще.
  • Предполагам,много хора се питат това,но истината е,че оковите понякога сами си ги слагаме. Хубав стих,поздравления .
Propuestas
: ??:??