Кукла

Не познаваш моя свят -

мистичен, бял, в мъгла кристална сгушен.

Свят на кукла -

вдъхновяващ, но бездушен.

Тих и необятен космос, съвършенство чисто, нежно,

приказна магия, чието счупване е неизбежно.

Неспособна съм от тук да се спася,

защото аз съм кукла,

само кукла,

и прозрачната витрина ще крася.

И пак изкуствената маска ще си сложа.

Усмивка ще цъфне на порцелановата кожа.

Дума ласкава, от минувач изречена...

Дали съзнава колко съм обречена?

Обречена да се лутам сред красивата лъжа,

защото аз съм кукла,

само кукла -

- без чувства, без душа.

Не желая да бъда най-красива.

Как само искам аз да чувствам...

Как само искам да съм жива!

Искам да мога да мечтая.

Възхищението твое не желая,

нито пък обсебващо внимание,

защото аз съм кукла,

само кукла -

- пластмасово създание.

Удивляваш се, когато от устните ми песен зазвучи.

Но какво изпитваш, щом срещнеш стъклените ми очи?