Кукла
На дъщеря ми Лилия
Започнах да разтребвам днес тавана,
намерих спяща кукла стара.
И някак тъжно изведнъж
ми стана
за нея - с рокличка непрана.
Поисках да я хвърля. Не, не мога!
Напомни ми момиче малко,
над нея бдяло с обич
и тревога.
За детството ще бъде жалко...
Сега го няма малкото момиче -
пораснало и отлетяло.
То вече своя малък син
обича,
забравило е куклата си бяла...
Ще ù оправя меката косица,
видът ù ще е чист и скромен.
Ще я наричам
"моето момиче".
Ще я запазя - като спомен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
