Кукла

10.07.2011 г., 13:11 ч.

Поезия » Друга

360 0 2

На дъщеря ми Лилия

Започнах да разтребвам днес тавана,

намерих спяща кукла стара.

И някак тъжно изведнъж

ми стана

за нея - с рокличка непрана.

Поисках да я хвърля. Не, не мога!

Напомни ми момиче малко,

над нея бдяло с обич

и тревога.

За детството ще бъде жалко...

Сега го няма малкото момиче -

пораснало и отлетяло.

То вече своя малък син

обича,

забравило е куклата си бяла...

Ще ù оправя меката косица,

видът ù ще е чист и скромен.

Ще я наричам

"моето момиче".

Ще я запазя - като спомен!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.