Кукла
На дъщеря ми Лилия
Започнах да разтребвам днес тавана,
намерих спяща кукла стара.
И някак тъжно изведнъж
ми стана
за нея - с рокличка непрана.
Поисках да я хвърля. Не, не мога!
Напомни ми момиче малко,
над нея бдяло с обич
и тревога.
За детството ще бъде жалко...
Сега го няма малкото момиче -
пораснало и отлетяло.
То вече своя малък син
обича,
забравило е куклата си бяла...
Ще ù оправя меката косица,
видът ù ще е чист и скромен.
Ще я наричам
"моето момиче".
Ще я запазя - като спомен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
