Jul 10, 2011, 1:11 PM

Кукла 

  Poetry » Other
357 0 2

 

На дъщеря ми Лилия

 

 

Започнах да разтребвам днес тавана,

намерих спяща кукла стара.

И някак тъжно изведнъж

ми стана

за нея - с рокличка непрана.

 

Поисках да я хвърля. Не, не мога!

Напомни ми момиче малко,

над нея бдяло с обич

и тревога.

За детството ще бъде жалко...

 

Сега го няма малкото момиче -

пораснало и отлетяло.

То вече своя малък син

обича,

забравило е куклата си бяла...

 

Ще ù оправя меката косица,

видът ù ще е чист и скромен.

Ще я наричам

"моето момиче".

Ще я запазя - като спомен!

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??