10 jul 2011, 13:11

Кукла 

  Poesía » Otra
358 0 2

 

На дъщеря ми Лилия

 

 

Започнах да разтребвам днес тавана,

намерих спяща кукла стара.

И някак тъжно изведнъж

ми стана

за нея - с рокличка непрана.

 

Поисках да я хвърля. Не, не мога!

Напомни ми момиче малко,

над нея бдяло с обич

и тревога.

За детството ще бъде жалко...

 

Сега го няма малкото момиче -

пораснало и отлетяло.

То вече своя малък син

обича,

забравило е куклата си бяла...

 

Ще ù оправя меката косица,

видът ù ще е чист и скромен.

Ще я наричам

"моето момиче".

Ще я запазя - като спомен!

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??