slava82 (Славка Любенова) slava82 (Славка Любенова)
1 207
10 jul 2011, 13:11

Кукла

  Poesía » Otra
463 0 2

 

На дъщеря ми Лилия

 

 

Започнах да разтребвам днес тавана,

намерих спяща кукла стара.

И някак тъжно изведнъж

ми стана

за нея - с рокличка непрана.

 

Поисках да я хвърля. Не, не мога!

Напомни ми момиче малко,

над нея бдяло с обич

и тревога.

За детството ще бъде жалко...

 

Сега го няма малкото момиче -

пораснало и отлетяло.

То вече своя малък син

обича,

забравило е куклата си бяла...

 

Ще ù оправя меката косица,

видът ù ще е чист и скромен.

Ще я наричам

"моето момиче".

Ще я запазя - като спомен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0