Едно красиво куклено момиче
с коси на топли къдрави вълни,
с очи, които светят и обичат
ти казва с миден шепот остани.
Как страстно може то да те целува
с омайни устни на сапфирен бряг.
Гласът ѝ раковинен в теб танцува
и искаш този миг да хванеш пак.
Докоснеш ли ти кожата ѝ нежна
със лек загар на пясъчен сатен,
настръхваш от вълшебството безбрежно,
от женственост се чувстваш запленен.
Ще искаш да останеш и наесен
захласнат в тази лятна красота.
Но ще ти парят думите от песен,
на кукла че дарил си самота.
© Цветето Б. Все права защищены