blueberry (Димитрия Чакова)
103 324
5 июн. 2009 г., 20:56

Кукувица 

  Поэзия » Другая
669 0 5

Ти пожела си моето гнездо.

На топло смуши се  между листата.

Там вплела бях със клечки и лико

на неродени ручеи душата.

 

Разплакала бях пролетен жасмин,

за да втъка очите си в постеля.

А небесата – тъмнокат комин,

разпухваха мечти като къделя.

 

Там окадени в облак от звезди,

задъхани от танца на безкрая,

заспиваха на моите гърди

две малки пиленца. Сега не зная...

 

Влетя и смачка всички светлини.

Въпросите отново ме предават.

Ще се научат ли, съвсем сами...

децата ми да любят и прощават?

 

Дойде. И снесе в нашето гнездо.

Събуди с крясък болките заспали.

Ще ти прости днес моето перо,

ала сърцето майчино -  едва ли?

 

© Димитрия Чакова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...
  • Поздрави за таланта и мъдростта!!!
  • Благодаря на Руми, че ме доведе чрез коментара си до твоя стих!

    Невереоятен е, наистина! Браво!
  • Това тук е нещо невероятно силно! Така дълбоко ме докосна, Дима! Загубих дар слово...
  • Тъжно, красиво, истинско и поетично!!!
    Исках да цитирам, но...ми се иска целия стих!
    Поздрав и прегръдка!
    Пишеш все така даровито и докосващо Дима!
Предложения
: ??:??