26 авг. 2011 г., 14:37

Кукувичи полет

850 0 12

Думите, с които се отричаш,

още галят с нежна мекота!

Закъснял ли бях, да ме обичаш?!

Кукувица беше любовта!

 

Срещнах те, а стъпвах по жарава!

Див пелин от устните ти пих!

В огън пламнал, с теб да го направя

исках и... в прегръдки те горих!

 

И сега, когато си далече,

с кукувичи полет любовта

тихо се завръща всяка вечер –

без следа отлита в утринта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Един наистина много хубав стих!
  • Към Ники Комедвенска - тъй като предполагам, че коментарът е към мен -
    явно прочитът ми е бил неправилен, подходът и нагласата ми на прима виста Извинявам се на автора за подозрението в синтактична грешка!
    Ники е права
  • "В огън пламнал" не е сказуемо, а обособено сказуемно определение първо. Няма грешка от синтактично гледище.
  • Тези лиричните много ти ги харесвам
    Поздравче,Мариан!
  • Кукувица-кукувица, но поне не е вързана за часовник! Привет, приятелю Мариан!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...