26.08.2011 г., 14:37

Кукувичи полет

847 0 12

Думите, с които се отричаш,

още галят с нежна мекота!

Закъснял ли бях, да ме обичаш?!

Кукувица беше любовта!

 

Срещнах те, а стъпвах по жарава!

Див пелин от устните ти пих!

В огън пламнал, с теб да го направя

исках и... в прегръдки те горих!

 

И сега, когато си далече,

с кукувичи полет любовта

тихо се завръща всяка вечер –

без следа отлита в утринта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Един наистина много хубав стих!
  • Към Ники Комедвенска - тъй като предполагам, че коментарът е към мен -
    явно прочитът ми е бил неправилен, подходът и нагласата ми на прима виста Извинявам се на автора за подозрението в синтактична грешка!
    Ники е права
  • "В огън пламнал" не е сказуемо, а обособено сказуемно определение първо. Няма грешка от синтактично гледище.
  • Тези лиричните много ти ги харесвам
    Поздравче,Мариан!
  • Кукувица-кукувица, но поне не е вързана за часовник! Привет, приятелю Мариан!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...