Kула разрушена от мечти

2 июн. 2007 г., 21:43

Поэзия

567 0 0

Душата ти ако бе кула разрушена от мечти,
бих събрала всички до една в моето сърце,
бих забила копие в моите гърди,
бих гледала през твоите очи,
когато си самотен, студен, ранен от есенна тъга,
и търсиш свойта битка, своята съдба.
А ти роден за да намериш утринна звезда,
да пътуваш към вселената,
към любовта скрита в ангелско-човешка красота,
не виждаш мен и мойта тиха светлина,
не виждаш, че аз съм тази, която те спасява
от раните нанесени от тежката война,
която живота си дарява
да прегърне твойта самота.
И тази тиха светлина,
светулка е в мрака,
която да те прегърне чака,
затуй недей вселената да питаш-
родена ли съм или неродена,
топла ли съм или студена,
потърси ме в твоята душа,
аз там съм преродена.

Kула разрушена от мечти

Свързани произведения

Комментарии

Предложения