Кулата

31 дек. 2007 г., 15:30

Поэзия » Другая

510 0 2

Кулата

В памет на Анели.

Тук времето е спряло,

застинало в един

смразяващ свят.

Като надгробен камък

в мъртвото поле

издигната е кула.

Луната някак

зловещо осветява

този страшен кът.

И кучетата като

вълци оградили плячка

обикалят в кръг.

Тук било и момичето,

обичащо гербери,

което бяга от вълците.

И днес там се чуват

нейните писъци.

Тук е видяла

вълците с изпъкнали

вени и празни сърца.

До кулата в това

мъртво поле

лежало момичето

с червени коси,

до букет разпръснати

гербери.

Едно студено тяло

с никога не изстинало

сърце.

Кулата

Свързани произведения

Комментарии

Предложения