Кулата
Кулата
В памет на Анели.
Тук времето е спряло,
застинало в един
смразяващ свят.
Като надгробен камък
в мъртвото поле
издигната е кула.
Луната някак
зловещо осветява
този страшен кът.
И кучетата като
вълци оградили плячка
обикалят в кръг.
Тук било и момичето,
обичащо гербери,
което бяга от вълците.
И днес там се чуват
нейните писъци.
Тук е видяла
вълците с изпъкнали
вени и празни сърца.
До кулата в това
мъртво поле
лежало момичето
с червени коси,
до букет разпръснати
гербери.
Едно студено тяло
с никога не изстинало
сърце.
В памет на Анели.
Тук времето е спряло,
застинало в един
смразяващ свят.
Като надгробен камък
в мъртвото поле
издигната е кула.
Луната някак
зловещо осветява
този страшен кът.
И кучетата като
вълци оградили плячка
обикалят в кръг.
Тук било и момичето,
обичащо гербери,
което бяга от вълците.
И днес там се чуват
нейните писъци.
Тук е видяла
вълците с изпъкнали
вени и празни сърца.
До кулата в това
мъртво поле
лежало момичето
с червени коси,
до букет разпръснати
гербери.
Едно студено тяло
с никога не изстинало
сърце.
© Мария Чонова All rights reserved.
