Кулинарен стих
Пак над тенджера надвесен
в скучните почивни дни,
в мислите летя далече,
а гювечът кротко ври.
Огънчето регулирам,
сол не ползвам, а сълзи.
Към подправките се взирам,
дето мама ми суши.
Магазинът е градина,
а в градината - райграс.
Магданозът на картина
съм си нарисувал аз.
Мастер шеф е чичко Гугъл,
казва ми какво, къде.
Сам, на себе си се чудя.
Трябва все, да се яде!
Кулинарна епопея.
Емигрантска ми съдба.
Писано е, да живея
като готвя чудеса.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
