Догаря цигарата бавно

в мраморния пепелник,

тя си отиде безславно,

но ще помня нейния лик.

Без вик тя си отиде,

бавно тя бе изгасена,

след нея нова ще дойде,

но и тя ще бъде победена.

Така въртят се в кръг нещата,

след първата идва и другата,

без да я попитат "това ли ти бе мечтата",

докато се усетиш, свърши ú кутията.

Кутията свърши, но не и парите,

защо не отида да си взема още една,

така минават бързо и дните,

а всяка от тях е "последна".

Но както денят не е последен,

така идва кутията нова,

вече се чувствам засрамен,

че на порока аз съм отдаден.

Но какво, това е просто кутия,

а това вътре са просто цигари,

защо не си взема аз хартия

и тютюна в нея да свия.

Ще свивам, ще си пуша,

но докога ще го правя,

от порока няма ли да се отпуша,

но и този път май ще забравя.

Ето, това вече е последната,

да наистина дойде и нейния ред,

наистина няма да е поредната,

но как стигнах до този ред...?