15 мар. 2011 г., 22:55

Кутия с форма на сърце

947 0 3

В кутия с форма на сърце

заключих всички болки и тъги

и пожълтяла снимка с твоето лице,

която някога ти ми подари.

 

И хиляди измачкани листи,

неизпратени до теб писма,

съкровени прошепнати мисли,

а почеркът - изпълнен с тъга.

 

Сълзи изплакани по гаснещ спомен,

откраднати усмивки и изгубен смях,

любовите, изчезнали без помен

и ангели, окъпани в грях.

 

Частици от душата разпиляна

на грешница с присъдата „любов”,

изгорена на пламтяща клада...

и последният прощален зов

 

на ранена птица феникс,

гаснеща в прокълнато поле...

Скрих в кутията самата себе си,

ключа изхвърлих, но не знам къде.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Или Дадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...