15.03.2011 г., 22:55

Кутия с форма на сърце

943 0 3

В кутия с форма на сърце

заключих всички болки и тъги

и пожълтяла снимка с твоето лице,

която някога ти ми подари.

 

И хиляди измачкани листи,

неизпратени до теб писма,

съкровени прошепнати мисли,

а почеркът - изпълнен с тъга.

 

Сълзи изплакани по гаснещ спомен,

откраднати усмивки и изгубен смях,

любовите, изчезнали без помен

и ангели, окъпани в грях.

 

Частици от душата разпиляна

на грешница с присъдата „любов”,

изгорена на пламтяща клада...

и последният прощален зов

 

на ранена птица феникс,

гаснеща в прокълнато поле...

Скрих в кутията самата себе си,

ключа изхвърлих, но не знам къде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...