15 mar 2011, 22:55

Кутия с форма на сърце

  Poesía
944 0 3

В кутия с форма на сърце

заключих всички болки и тъги

и пожълтяла снимка с твоето лице,

която някога ти ми подари.

 

И хиляди измачкани листи,

неизпратени до теб писма,

съкровени прошепнати мисли,

а почеркът - изпълнен с тъга.

 

Сълзи изплакани по гаснещ спомен,

откраднати усмивки и изгубен смях,

любовите, изчезнали без помен

и ангели, окъпани в грях.

 

Частици от душата разпиляна

на грешница с присъдата „любов”,

изгорена на пламтяща клада...

и последният прощален зов

 

на ранена птица феникс,

гаснеща в прокълнато поле...

Скрих в кутията самата себе си,

ключа изхвърлих, но не знам къде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...