15 mar 2011, 22:55

Кутия с форма на сърце

  Poesía
945 0 3

В кутия с форма на сърце

заключих всички болки и тъги

и пожълтяла снимка с твоето лице,

която някога ти ми подари.

 

И хиляди измачкани листи,

неизпратени до теб писма,

съкровени прошепнати мисли,

а почеркът - изпълнен с тъга.

 

Сълзи изплакани по гаснещ спомен,

откраднати усмивки и изгубен смях,

любовите, изчезнали без помен

и ангели, окъпани в грях.

 

Частици от душата разпиляна

на грешница с присъдата „любов”,

изгорена на пламтяща клада...

и последният прощален зов

 

на ранена птица феникс,

гаснеща в прокълнато поле...

Скрих в кутията самата себе си,

ключа изхвърлих, но не знам къде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...